Колко тежат дрехите ни?

Колко пъти ти се е случвало едвам-едвам да затваряш куфара си, опитвайки се да натъпчеш възможно най-много неща за предстоящата ваканция? Даже и да знаеш, че има лимит от 10 кг, се опитваш да счупиш всички закони на физиката и все пак да успееш да си вземеш поне три различни аутфита. Това количество дрехи в съотношение с останалата част на гардероба ти може би представлява нищожна фракция от цялостната бройка. Ако можеше да измериш общото тегло на всичко в гардероба си, дали ще имаш достатъчно да заредиш цял магазин? Най-вероятно да. Но колко често всичко това?

Броят пъти, който една дреха е носена, се е намалил с 36% глобално за последните 15 години. Обаче по-малко от 1% от материала, използван за производството им, се рециклира. Изглежда повечето дрехи в ЕС все още сe изхвърлят или изгарят или се озовават на депа, където отделят метан. За наша радост, като потребители на дрехи втора употреба, част от тях се и даряват.

С генерирани приходи за едно година, възлизащи на около 160 милиарда евро, се произвеждат 60 милиарда тона дрехи годишно. Предвижда се да стигнат 100 милиарда до 2030 г. Успоредно с това се е увеличил и броят на модните сезони, което създава предпоставки за свръхпроизводство и безспирно консуматорство. Една дреха обаче не тежи толкова, колкото би показал кантарът. Всяка една рокля например има наситен със събития живот още преди да я видиш закачена на щендер в мола. Т.е. тези 60 милиарда тона годишно производство са сумарното тегло само на направените дрехи. Но ако трябва да прибавим и ресурсите, необходими за осъществяването на целия процес, колко всъщност ще получим накрая?

Модната индустрия е на второто място по негативно влияние на околната среда. Промяната на статуквото не е невъзможна, но изисква много време и мотивация от страна на потребителите. На първо място трябва да се ограничи свръхконсуматорството. С платформи като инстаграм, това би могло да се осъществи все по-трудно. Ограничаването не значи да не си купуваш дрехи изобщо. Но доста по-добра идея би било да пазаруваш от магазини за втора употреба или от брандове, които произвеждат по екосъобразен и етичен начин нещата си. Както и да изхвърляш правилно дрехите, които вече не носиш, защото всяка една дреха оказва влияние на природата. Как става това? Два от най-замърсяващите материала за направа на дрехи са памукът и полиестерът. Нека разгледаме тяхното влияние.

Дрехите от памук започват историята си много преди да бъде възможно да могат да бъдат превърнати в каквото и да е. За една-единствена тениска от памук са нужни 2700 литра вода. Т.е.  ако притежаваш 20 тениски, за тяхното производство е използвано количество, достатъчно да пием по 2 литра вода на ден за почти 74 години, което си е един живот! Не се спираме обаче тук – от памук са направени голяма част не само от дрехите ни, но и домашният ни текстил. Годишно се произвеждат 25 милиона тона памук. Ако се опитаме да го сметнем в литри... дори калкулаторът не борави с толкова големи числа. Според доклад на Европейския съюз за общо всички текстилни изделия, които глава от населението ползва годишно, се изразходват 104 кубични метра вода или 104 000 литра. В разгара на водни кризи и недостиг на питейна вода в много части на света, тази информация действа главозамайващо.

Полиестерът, от своя страна, също е един от най-замърсяващите материали и не е биоразградим. Той също така е и един от най-предпочитаните в индустрията, но за съжаление само 1% от него е рециклиран. В сравнение с памука за една тениска от полиестер са необходими 262% повече вода или 7074 литра. Освен вода за полиестера са нужни горива, които освен че замърсяват главоломно, са и невъзобновяем ресурс.

Рециклираният полиестер, направен главно от пластмасови бутилки, увеличи пазарния си дял от 8% през 2007 г. на 14% през 2017 г. И дори рециклирането да се увеличи, в повечето случаи една дреха е направена от микс от различни материали, което прави преработката ѝ още по-трудна, а в случаи и невъзможна. Дрехи, които са от 100% полиестер, не могат да бъдат рециклирани вечно също.

В общата сметка можем да добавим и вредата за въздуха, която се създава. Производството и употребата на дрехи, обувки и домакински текстил, използвани в Европейския съюз, генерират емисии, еквиваленти на 654 кг. CO2 на човек през 2017. 75% от това количество се отделя само  в самия Европейски съюз.

Накрая сумата на ресурсите, възобновяеми и невъзобновяеми, и вредните емисии, генерирани и  пуснати в природата, дори и да не ги виждаме, оказват своята тежест. Могат да се изпишат още много  редове по темата, но най-важна е човешката намеса в цялата система. Тук също така можеш да провериш персонално колко е вредата ти за околната среда приблизително. Тази цялата информация не е, за да ни демотивира да си купуваме каквото и да е. Тя е да ни мотивира да правим по-осъзнати и правилни избори с всяка нова дреха, която желаем да притежаваме.

Източници:

https://curiosity.com/topics/it-takes-2700-liters-of-water-to-make-one-t-shirt-curiosity/
https://www.downtoearth.org.in/news/environment/fashion-industry-may-use-quarter-of-world-s-carbon-budget-by-2050-61183
http://artshc.org/2019/12/03/textile-in-eu-cirle-iconomy/
https://www.nature.com/articles/s41558-017-0058-9
https://www.commonobjective.co/article/fibre-briefing-polyester
http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2019/633143/EPRS_BRI(2019)633143_EN.pdf

От Богдана Костова – стилист; @bogdana.jpg